Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Археологът Теодор Роков: Следващото плаване ще бъде до Троя, ако има такова
Автор: Екип Varna24.bg 18:11 / 08.07.2010Коментари (0)948
© Impact Press Group
Археологът Теодор Роков бе част от експедицията с античната галера по р. Дунав, акостирала във Варна:

- Първо, бихте ли казал няколко думи за себе си?
- Роден съм във Варна през 1976 г. Завърших археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2000 г. и от 2006-а работя във Варненския археологически музей. Основните ми проучвания са в областта на морското корабоплаване, подводната археология и гръцката колонизация по българското крайбрежие.

- Откъде идва интересът Ви към древното мореплаване?
- Като малък много четях поредицата "Нептун" на варненското книгоиздателство "Георги Бакалов" и там много ме впечатлиха книгите за пътешествията на Тур Хейердал и Тим Северин. Това са може би двамата най-големи пътешественици на нашето време, които правят морски експедиции с реконструирани древни плавателни съдове. Предполагам, че от тези книги се е породил този интерес.

- Вярно ли е, че Черно море е като един жив музей за стари плавателни съдове?
- Да, това е една от особеностите на Черно море - наличието на този сероводороден слой, който съхранява много добре дървени и въобще всякакви органични останки. Липсата на кислород не позволява тяхното гниене. В този слой под 200 м всичко се запазва идеално. При нужната техника могат да се открият и вече се откриват от чужди експедиции идеално запазени кораби - край Крим, край Турция...

Миналата година колеги от Института по археология направиха подобно откритие на идеално запазен дървен кораб. Черно море си е наистина една гробница на древни плавателни съдове.

- Нещо интересно излизало ли е край българския бряг?
- Мисля, че през 2002 г. отново колеги от Института откриха античен кораб с товар от амфори. До тогава в България бяха откривани само части от амфорите и откритието беше интересно с това, че имаше запазени части от кораба. Но поради голямата дълбочина стандартните методи на проучване с леководолазно оборудване не вършат работа и трябва да се използва нова технология и методи. Да се надяваме, че в скоро време ще има резултати от проучването на този обект.

- Как се стигна до експедицията, в която взехте участие през юни?
- Лично за мен това може би е финалният етап от едно дълго търсене и натрупване на знания. От много време имах желание да участвам в подобно експериментално плаване и постоянно четях специализирани издания, ровех в интернет, за да науча къде се провеждат такива. В интерес на истината, по цял свят се правят такива плавания с модели на древни плавателни съдове и то всяка година. Но там екипите са предварително сформирани и е трудно да се включи външен човек.

За мен беше голяма изненада да открия, че толкова близо до България - в Украйна, всяка година се провежда подобна експедиция. Свързах се по интернет с организаторите, представих им се кой съм, къде работя, какви са ми интересите и попитах дали има възможност да се включа в тяхното плаване тази година. За моя най-голяма изненада те отговориха, че биха приели с удоволствие.

- Какъв беше първоначалният маршрут на плаването?
- Първоначално те мислеха да спрат в Констанца и евентуално да се върнат в Одеса. Когато решиха да ме включат в техния екип, промениха маршрута от Констанца към Варна. Като след пристигането във Варна лодката остана тук, в града.

- Къде е "Одисей" в момента?
- В момента е изтеглен на сушата и е консервиран с идеята, ако спонсорите се съгласят, другата година да продължим от Варна надолу.

- До къде да продължите?
- Идеята на капитана е да се стигне до Истанбул и до Троя.

- Това никак не е близо и навярно ще бъде доста по-трудно.
- Определено ще е по-трудно, маршрутът е по-дълъг като разстояние и ще се плава само по море, докато тази година може би три четвърти от експедицията беше по река. Но пък ще бъде интересно.

- Не поемате ли твърде голям риск?
- Специално с тази лодка и преди е плавано по море. Ходено е във Франция и Италия през Средиземно море, изпробвана е в морски условия. Няма някакъв голям риск за екипажа.

- Имате ли необходимата техника за навигация и комуникации?
- Да, въпреки примитивната конструкция, на борда имаме GPS, морска радиостанция, спасителни жилетки, сигнални ракети, пояси - всички изисквания за безопасност са изпълнени.

- Как стават на лодката всички онези естествени неща, като ходенето по нужда например?
- Всичко става зад борда. Или в реката, когато спрем някъде на брега.

- Колко спирки имахте за цялото пътуване и колко километра изминахте?
- Трябва да погледна записките си, но е около 1200-1250 км. Тръгнахме от Белград и спирахме на всички дунавски български пристанища, като посещавахме музеите. В сръбския участък спирахме три пъти на техните крепости и в румънския участък - Констанца, и близо до Мангалия на едно частно яхтено пристанище, където ни хвана ураган и трябваше да се скрием; в Каварна също спряхме.

- Смяташ ли да издадеш записките си като книга?
- Да, това ми е една от мечтите. Всеки ден си водех записки, нещо като корабен дневник. Смятам да ги събера под формата на книга с доста богат илюстративен материал.

- Украинските Ви приятели научиха ли нещо интересно за България по време на това пътуване?
- Те не бяха посещавали българските градове по Дунав и за тях това беше интересно. Аз предварително бях се свързал с колегите от съответните музеи, те организираха посрещанията и връзката с местните медии. За украинците беше интересно да видят дунавските градове, много бяха впечатлени от Музея на речното корабоплаване и речния риболов в Тутракан, тъй като са и любители рибари.

- Доколко българите са морска нация, предците им мореплаватели ли са били?
- Все още се води доста голям спор по тази тема. Изобщо траки и прабългари били ли са морски народ, имали ли са някакви връзки с морето? Определено за траките има сведения, че са можели да плават, но доколко са били големи мореплаватели е друг въпрос. Аз не съм привърженик на тази крайна теза, че са били равностойни на финикийци, на гърци. Естествено е всеки народ, който се намира на море или на река, да има някакви умения да се впуска на вода, но поне досегашните археологически проучвания не са толкова категорични за голямо умение на траките. Като доказателства за древно тракийско корабоплаване най-често се изтъкват каменните котви. Оловните са по-късни, те са гръцки и римски.

- Ами участието на траките в Троянската война, за което говори Омир?
- Няма ясно описание как траките са се прехвърляли на малоазийския бряг, как са стигнали до крепостта на Троя. Единственото споменаване на тракийско участие е това на отряда на цар Резос. Но в "Илиадата" никъде не е казано как е преминал Мраморно море. По някакъв начин е преплувано, но дали това са били големи бойни кораби, или някакви лодки, не е известно. Освен каменните котви нямаме други останки до момента.

Сега дори има тенденция да се преосмисля значението на тези каменни котви, дали наистина са тракийски и дали изобщо са котви. Все по-често се откриват подобни находки в средновековни обекти. Каменни котви с християнски кръстове на тях. Напълно е възможно някои от откритите по българското крайбрежие да не са от тракийски произход, а да са много по-късни. Всеки може да изработи камък с две или три дупки и да го използва като котва. Лично аз съм виждал стари рибари, които имат подобни котви и днес - малък камък с дупка в него.

- Камо ли пък да говорим за плавателни съдове?
- Да, изобщо за плавателни съдове на траките няма никакви конкретни данни. Народ, който живее на брега на морето, със сигурност е имал някакви плавателни съдове, но дали е успял да ги развие на нивото на големите морски цивилизации - Финикия, Египет, Древна Гърция, нямаме информация за това. В края на 80-те и началото на 90-те години имаше едно такова течение, породено от ентусиазъм, непременно да се изкарат Древна Тракия и после Средновековна България много велики морски народи.

Искрено се надявам новото поколение изследователи да погледнат професионално и безпристрастно всички писмени сведения и находки. Напълно разбираемо е всеки да иска да изкара своя произход от нещо грандиозно, но до момента няма категорични доказателства за някакви много големи корабоплавателни умения - и на древните траки, и в средновековните български царства.

- Експедицията с Ваше участие бе втората подобна в нашата страна, бихте ли разказал на кратко за първата?
- През 2007 г. аз организирах фотоизложба по случай 20-годишния юбилей от първата подобна експедиция, проведена в България. Тя е проведена с модел на древна славянска ладия, името й е "Перун". Първата експедиция с нея е 1987 г. Самата лодка е построена в село Казашко от баща и син потомствени лодкостроители и точно по тази причина настоявах сега плаването ни да приключи в село Казашко, за да има някаква приемственост. Първият етап от експедицията с "Перун" през 1987 г. е от Киев по река Днепър покрай черноморското крайбрежие до Варна, следвайки маршрута на варяжките търговци, описан във византийските хроники. 1988 г. се провежда второ плаване с ладията - по река Дунав. И 1999 г. е третото плаване от Солун до Атина през Средиземно море. Всяка една от тези експедиции е доста интересна сама за себе си и това е първият експериментален плавателен съд с модел на древна лодка, построен в България.

- Запазен ли е до днес този съд?
- Не, разпадна се. Запазена е само носовата украса - конска глава. Той беше от дърво и атмосферните условия го унищожиха. Пазят се скиците, но не знам дали някой би се наел да построи отново тази лодка.

Източник: Днес +









Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Лято 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Кабинетът "Денков - Габриел"
Газови доставки
България в еврозоната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: